A walk to remember / Незабравима

Незабравимата
A Walk to Remember




Режисура Адам Шанкман
Продукция Денис Ди Нови
Хънт Лоуни
Сценарий Никълъс Спаркс
Музика Мервин Уорън
Участват Шейн Уест
Менди Мор
Разпространител Warner Bros.
Премиера 23 януари, 2002
Времетраене 102 минути
Страна САЩ
Език английски
Бюджет 1 900 000 $


Ландън Картър (Уест) е популярен ученик в своето училище, но също така - безотговорен бунтар, който не знае какво иска от живота си. Срещата му с Джейми Съливан (Мор), сериозно консервативно момиче, дъщеря на местия свещеник, променя живота му. Джейми е далеч от разбиранията на останалите за готин тийнейджър, но това въобще не я интересува, а Ландън живее безсмисления си живот на звезда в гимназията.

След ужасна злополука една вечер на месткния язовир Ландън получава заслуженото си наказание. Той е наказан да преподава на изостанали ученици през уикендите и да участва в театралното представление в училище. След като мадежът вижда, че не може да се справи сам с пиесата, той се принуждава да потърси помощта на Джейми. Тя се съгласява при едно условие - Ландън да обещае да на се влюбва в нея. Обаче, той постепенно се обиква в момичето, което приятелите му не харесват и обиждат, и във вечерта на пиесата, в края на самото представление, той целува Джейми...

Следващите дни Джейми се опитва да го отблъсне от себе си, но безуспешно защото и тя изпитва същите чувства към него. След поредната подла шега на приятелите на Ландън, двамата се сближават и тя решава да му даде шанс. След време Джейми съобщава на Ландън, че има левкемия и лекарствата вече не ѝ действат. Тя е приета в болница, а през това време, Ландън изпълнява много от мечтите на болната си приятелка. През лятото Джейми постига най-голямата си мечта - да се венчае в църквата, където са се оженили родителите ѝ.

Филмът свършва със смъртта на Джейми. Четири години по-късно, след като Ландън завършва медицински колеж, той се връща в старото градче при бащата на Джейми, станал по-добър човек. Той казва на свещеника, че съжалява, че тя не е станала свидетелка на "чудо", преди да си отиде, но бащата отговаря "Тя го направи. Чудото беше ти".